СПОРТЕН ПРАЗНИК
КРАТЪК, НО ЕМОЦИОНАЛЕН ОТЗИВ ЗА ВЪЗВРЪЩАНЕТО, ЕДИНЕНИЕТО И СИЛАТА НА ДУХА
И пак сме на училище. И пак сме заедно. Не можем да отминем един интересен факт от училищния живот – спортния празник, на който се изявиха най-добрите представители от шестите класове. За самата организация не си струва да говорим – тя е просто стековане на ресурсите, на потенциала. За тактиката и стратегията на петте отбора ще притворим леко вратичката, защото всеки клас си имаше свои възгледи и критерии за подбор. Това остава по-скоро невидимо, отколкото видимо. Магията на ставането е важна, а не предвиждането на победата, тъй като тя ще дойде по закономерен път.
На хората природата е дала осъзната воля за борба и справяне със собствено начертани предизвикателства. И това забелязахме за пореден път при започването на различните състезателни игри. Климатичните условия не бяха с нас, затова последните две се проведоха във физкултурния салон. И той отново се огласи от възгласи, поддържащи викове, ръкопляскане, изсвирване на начало и край, еуфорията се разпростираше с неимоверни темпове. Теренът беше подгрят, изливаше се върху него всяка емоция от победна точка или загуба. Публиката, съставена от съученици, резерви и класни ръководители, подкрепяше състезателите. И чудото на възвръщането , единението и колективното начало, така силно отсъстващи по време на дистанционното обучение, изправиха на крака борческия дух на децата. Те отново сякаш бяха призовани по най-добрия начин да покажат себе си. Имаше и моменти на емоционален подем, и такива на униние от допусната грешка. Но това също не е важно. Трепетът, хъсът на играчите, амбицията за успешно представяне избухнаха в едно еуфорично чудо. Крайният резултат се измерваше в прегракнали от вълнение възгласи, в нестройно размахване на ръце от страна на публиката, с появата на влага и нерв в очите. Всеки взимаше участие в „това предприятие“. Всеки беше удовлетворен по своему. Задачата на спортното състезание беше изпълнена. Изводите, които се наложиха, бяха повече от положителни, защото присъстваше емоцията в най-чист вид. И най-важното – всеки усети силата на волята, разчупена в колективното начало. Какво по-хубаво от това!
Станахме свидетели на едно интересно спортно мероприятие. Да, имаше победители със съвсем малка разлика в сумираните резултати, но победата беше на всички. Една победа на духа и силата на волята.
Благодарности към училищното ръководство за предложената идея, адмирации за колегите, преподаващи Физическа култура и спорт – Стилиянка Захариева и Мирослава Тодорова, които организираха състезанието и вложиха професионализъм и старание при подготовката на учениците и различните видове игри. Те са учителите, които сякаш върнаха децата отново „в час“.
За нас остана изживяването, както и убеждението, че трябва да събудим желанието за развитие и да убедим децата, че обучението е навсякъде и във всяка ситуация.
А тук са снимани и победителите в състезанието – в момент на почивка и подкрепа на силите – малко изморени, но удовлетворени от резултатите, а лицата им са озарени от красивите цветове на наградните тениски – жълти, зелени, лилави. На добър час!
